След атаката на Голанските възвишения, ще ескалира ли конфликтът Израел-Хизбула?

Израел се готви да стартира огромна офанзива против Ливан след гибелен ракетен удар в окупираните от Израел Голански възвишения, само че е малко евентуално да желае да да провокира всеобща война с Хизбула, споделят анализатори.

Израел упреква ливанската въоръжена група за изстрелването на снаряд в събота, който удари футболно игрище и умъртви 12 деца и младежи в друзския град Мадждал Шамс.

Докато Хизбула отхвърли отговорността за офанзивата, Израел съобщи, че групата е прекрачила „ алената линия “ и ще заплати „ висока цена “ за случая.

„ [Снарядът] явно е неточност и Хизбула не се интересува да насочва към друзите, само че Хизбула удряше израелски позиции на към 2,5 километра [1,5 мили] от Мадждал Шамс, тъй че е допустимо да е позволила неточност при ориентиране ”, сподели Никълъс Бланфорд, специалист по Хизбула от мозъчния концерн на Атлантическия съвет.

Израел и Хизбула водят спор от невисок мащаб след водените от Хамас офанзиви против общности и военни постове в Южен Израел на 7 октомври. Хизбула неведнъж е заявявала, че ще приключи офанзивите против Израел, в случай че бъде реализирано помирение в Газа, където войната на Израел е умъртвила близо 40 000 палестинци.

И по този начин, какво значи офанзивата в Голанските възвишения за допустима ескалация сред Хизбула и Израел?

Поддръжка за барабани

Израел наподобява употребява офанзивата, с цел да събере вътрешна и интернационална поддръжка за огромен удар против Ливан, съгласно анализатори.

На формалната X страница на Израел беше оповестено изображение на израелското и друзкото знаме с надпис: „ Ние всички сме друзи. “

Друга обява гласи: „ Вземат бебета за заложници. Изстрелват ракети по домовете. Хизбула, Хамас хусите. Всички те са Иран. “

Трите групи са измежду тези в района, които са свързани с Иран. Въпреки че са разказани като част от подкрепяна от Иран „ ос на опозиция “, всяка група е израснала от спорове, характерни за съответния подтекст и има свои лични ползи.

След офанзивата против Мадждал Шамс израелският министър председател Бенямин Нетаняху отсрочи в неделя заминаването на 150 заболели и ранени деца в Газа, които трябваше да получат здравно лекуване в Обединените арабски емирства, съгласно локални израелски медии.

На X Лекарите за правата на индивида – Израел нарекоха забавянето „ грубо и рисково “ и споделиха, че гибелта на 12-те младежи в Маждал Шамс „ не би трябвало да се употребява за цинични политически претекстове “.

Продължава: „ Това закъснение на евакуацията още един път разкрива пренебрежението на Израел към живота на деца и почтени цивилни в Газа. Отмъщението не е законна политика. “

Но даже когато Израел продължава да опустошава Газа, анализаторите считат, че ще се опита да сведе до най-малко цивилните жертви с удара си по Ливан от боязън да не провокира по-широк спор, който не може да овладее.

„ Фактът, че всичките жертви [в Majdal Shams] бяха деца и младежи, им придава прочувствена [тежест], само че не мисля, че израелците желаят да ескалират “, сподели Бланфорд пред Al Jazeera.

„ Сега не е моментът “

Висшите генерали на израелската войска са все по-разногласни с Нетаняху по отношение на войната против Газа и спора против Хизбула в Ливан. През юни представителят на израелската войска Даниел Хагари сподели: „ Който мисли, че можем да отстраняваме Хамас, бърка. “

Нетаняху от дълго време сподели, че задачата на Израел в Газа е да изкорени въоръжената формация.

Воденето на всеобхватна война против Хизбула, мощ, която доста анализатори считат за най-трудния зложелател на Израел в района, е още по-сложна задача, сподели Майрав Зонзейн, старши израелско-палестински анализатор за Международната спешна група.

„ Мисля, че като цяло израелците имат вяра, че в един миг Израел и Хизбула ще имат огромна война, само че въпросът е по кое време и по какъв начин и при какви условия “, сподели тя пред Ал Джазира.

„ [Повечето] израелци имат вяра, че в този момент не е моментът “, добави тя.

Израелската войска към този момент се бори да събере задоволително бойци, с цел да продължи войната си против Газа. Много резервисти не се явяват на работа, до момента в който Израел също заяви за дефицит на военно съоръжение и муниции.

Съединените щати също алармираха, че не желаят да видят по-широк спор.

Зонзейн сподели, че Нетаняху – или министърът на защитата Йоав Галант, който може да има повече въздействие върху решението за започване на война – не желаят тотална война. Но, сподели тя, в случай че считат, че могат да нанесат огромен удар против Ливан, без да провокират забележителна ескалация, те може да подценяват рисковете.

„ Цялото нещо е извънредно проблематично и най-отговорното и рационално нещо е да се реализира преустановяване на огъня и договорка за заложници в Газа, което би деескалирало нещата неотложно [по границата на Израел с Ливан] на север “, сподели Зонзейн.

Възможностите на Хизбула

Хизбула евентуално ще прояви известна въздържаност към огромен израелски удар, само че ще се стреми да отвърне на удара „ съразмерно “, сподели Бланфорд.

Той означи, че от позиция на Хизбула, тя не е направила нищо неприятно, с цел да подсигурява ескалация от Израел и нейният отговор ще зависи от удара на Израел.

Израел, сподели той, може да се насочи към висши командири на Хизбула или даже да удари Дахия, предградие на Бейрут и бастион на Хизбула.

„ Ако Израел удари Дахия, тогава няма да се изненадам, в случай че Хизбула отговори с една или две ракети към [израелския град] Хайфа [например]. Но отговорът ще бъде симетричен на общата цел да се понижат нещата “, сподели той пред Al Jazeera.

Имад Саламей, политолог от Ливанския американски университет, добави, че дълготрайната тактика на Хизбула остава обвързана с Газа и групата е малко евентуално да подпише съглашение за преустановяване на огъня с Израел, до момента в който там не бъде реализирано съглашение.

Той има вяра, че Хизбула може към този момент да се приготвя за сюжет след спор, като се съгласи да съблюдава Резолюция 1701 на Организация на обединените нации, която беше призната след войната сред Израел и Хизбула през 2006 година и приканва за демилитаризирана зона сред синята линия и река Литани.

Първата е демаркационна линия, която разделя Ливан от Израел и Голанските възвишения, до момента в който втората е огромна река, която тече на юг към ливанско-израелската граница.

„ Както Хизбула, по този начин и Израел евентуално ще претендират за победа във всяка последваща договореност за опазване на съответната им вътрешна поддръжка и въздържане на по-нататъшна ескалация “, сподели Саламей пред Al Jazeera.